zhekova@abv.bg

Днес ми се иска да си поговорим за писането… Писането върху белия лист е на път да се превърне в занаят от старо време. Клавиатурите от десетилетия променят приземяването на думите. По тях ръцете се движат различно, очите също. Погледът е променен, стойката – и тя. Мастилото отстъпва пред лъскавината на съвременната техника. Аз няма да […]

Накъдето е Наникъде Едно време баба ми казваше: животът така бързо се изтъркули, една шега беше. Виждаше ясно траекторията му и къде се намира тя върху пътя си. Не се страхуваше от смъртта. Живееше ѝ се. Как само ѝ се живееше. Но се приготвяше за големия край. Често си мисля за нея. За дядо ми също.

Винаги ме е учудвало как някои човеци с лекота избират една от многото случайни къщи и я наричат свой дом. От тук насетне тя става тяхната любима черупка на чиито обятия те се отдават. Познавам хора, които никога не биха разплели, с години преплитащите се коренища – своите и на тухлената им обител. Човекът е