Писането го усещам като молитвата. Не, не е високомерно да се каже. Молитвата е онзи инструмент, който има за задача постепенно да те научи да изолираш шума, да изоставяш ненужните мисли, за да спреш какофонията в главата. Инструмент, помагащ ти да чуеш себе си. Писането изисква фокусиране и внимание. То е също свещенодействие. Мислите се […]
Отново за писането Прочетете още »
Винаги ме е учудвало как някои човеци с лекота избират една от многото случайни къщи и я наричат свой дом. От тук насетне тя става тяхната любима черупка на чиито обятия те се отдават. Познавам хора, които никога не биха разплели, с години преплитащите се коренища – своите и на тухлената им обител. Човекът е
Къде е домът ми…. Прочетете още »
Накъдето е Наникъде Едно време баба ми казваше: животът така бързо се изтъркули, една шега беше. Виждаше ясно траекторията му и къде се намира тя върху пътя си. Не се страхуваше от смъртта. Живееше ѝ се. Как само ѝ се живееше. Но се приготвяше за големия край. Често си мисля за нея. За дядо ми също.
Днес ми се иска да си поговорим за писането… Писането върху белия лист е на път да се превърне в занаят от старо време. Клавиатурите от десетилетия променят приземяването на думите. По тях ръцете се движат различно, очите също. Погледът е променен, стойката – и тя. Мастилото отстъпва пред лъскавината на съвременната техника. Аз няма да
Новите посоки стават видими, когато си позволим да погледнем отвъд познатото.
Новите посоки стават видими, когато си позволим да погледнем отвъд познатото.
